Магия
Ти отново разстилаш по мен с топъл дъх любовта ни
и събуждаш вулкани от нежност във мойте очи.
И нахлуваш с вълните от чувства дълбоко в съня ми
и скалите от болка, без милост – покриваш с коси.
Аз превръщам се в мрак и по твоята кожа се стичам
и покривам с целувки сълзите по твойте ръце
и усещам в ума си – поредния поглед на птиче,
да превръща в желания – устните ти от кадифе.
И тогава чертите ти леко във мен се стопяват,
напоили до дъно – душата ми с жива вода
и последните страдащи мисли във мен се предават,
победени от твойта магия облечена - като жена...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Чавдар Todos los derechos reservados
Хубав стих!