24 mar 2011, 15:06

Магия 

  Poesía » De amor
725 0 2

Ти отново разстилаш по мен с топъл дъх любовта ни

и събуждаш вулкани от нежност във мойте очи.

И нахлуваш с вълните от чувства дълбоко в съня ми

и скалите от болка, без милост – покриваш с коси.

 

Аз превръщам се в мрак и по твоята кожа се стичам

и покривам с целувки сълзите по твойте ръце

и усещам в ума си – поредния поглед на птиче,

да превръща в желания – устните ти от кадифе.

 

И тогава чертите ти леко във мен се стопяват,

напоили до дъно – душата ми с жива вода

и последните страдащи мисли във мен се предават,

победени от твойта магия облечена - като жена...

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??