Магия
Ти отново разстилаш по мен с топъл дъх любовта ни
и събуждаш вулкани от нежност във мойте очи.
И нахлуваш с вълните от чувства дълбоко в съня ми
и скалите от болка, без милост – покриваш с коси.
Аз превръщам се в мрак и по твоята кожа се стичам
и покривам с целувки сълзите по твойте ръце
и усещам в ума си – поредния поглед на птиче,
да превръща в желания – устните ти от кадифе.
И тогава чертите ти леко във мен се стопяват,
напоили до дъно – душата ми с жива вода
и последните страдащи мисли във мен се предават,
победени от твойта магия облечена - като жена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
Хубав стих!