23 jun 2007, 1:20

МАГИЯ 

  Poesía
771 0 11


Единствена сестра на ветровете,
побързала да скрие в пазви слънце.
Примамливо разголила нозете.
Покълнала магия в грешно зрънце.


Необуздана, слънчев сноп извила
и с куката придърпала звездите.
Вълшебството, превърнато във свила,
с разпръснати звезди навред в косите.


Огньове страстни, лумнали в очите.
Тъкана черга, пъстроцветна шарка.
Ездачка дива, яхнала жребците.
В номадно племе буйна главатарка.


Изпята алба в утринна разлъка,
вода напита от момински стомни.
Имане в делви, скътано със мъка.
Безпаметната памет тебе помни.


Безгрешна вяра, скрита във амвона.
Смиреността в икона на светица.
В молитвен шепот претворяваш стона.
Безореолен блясък на девица.


Изсеченено лицето на монета,
дъхът ти слънчев всекиго белязва.
Стихийна сила жертвено отнета.
Сърце, преляло в слънчевата пазва.

 

23.06.2007 г.

Д.Дечева

 

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??