Магия

Poesía

987 0 1

Магия

Всеки ден бях аз сама,

всеки час търсех аз утеха,

всеки миг оглеждах се аз за теб,

а намерих едно голямо нищо...

Вървейки, стъпвах аз на облак,

потъвах всеки ден и час...

а ти стоеше там горе и се молеше

по-бързо да падна аз.

Потъвайки надолу към земята,

усещах вятъра в мен,

нашепвайки в ухото:

"Бори се, мила моя, за щастието в тоз живот сама."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0