8 may 2008, 21:03

Магия 

  Poesía
886 0 1
Магия
Всеки ден бях аз сама,
всеки час търсех аз утеха,
всеки миг оглеждах се аз за теб,
а намерих едно голямо нищо...
Вървейки, стъпвах аз на облак,
потъвах всеки ден и час...
а ти стоеше там горе и се молеше
по-бързо да падна аз.
Потъвайки надолу към земята,
усещах вятъра в мен,
нашепвайки в ухото: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Митева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??