Магия
Магия
Всеки ден бях аз сама,
всеки час търсех аз утеха,
всеки миг оглеждах се аз за теб,
а намерих едно голямо нищо...
Вървейки, стъпвах аз на облак,
потъвах всеки ден и час...
а ти стоеше там горе и се молеше
по-бързо да падна аз.
Потъвайки надолу към земята,
усещах вятъра в мен,
нашепвайки в ухото:
"Бори се, мила моя, за щастието в тоз живот сама."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Митева Всички права запазени
