Магия
Всеки ден бях аз сама,
всеки час търсех аз утеха,
всеки миг оглеждах се аз за теб,
а намерих едно голямо нищо...
Вървейки, стъпвах аз на облак,
потъвах всеки ден и час...
а ти стоеше там горе и се молеше
по-бързо да падна аз.
Потъвайки надолу към земята,
усещах вятъра в мен,
нашепвайки в ухото:
"Бори се, мила моя, за щастието в тоз живот сама."
© Мирослава Митева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
