28 oct 2010, 19:15

Магия 

  Poesía » De amor
846 0 9

Откъсни ми от облака късче мъгла!

От дъгата венец оплети ми!

Сред небето, извезано от светлина,

отведи ме и там потопи ме!

 

Тъй ли много днес искам? Кажи ми?! Дори

сняг навън да вали, вдъхновена,

ти, любов, ще ме милваш с топли очи -

най-реална, но неприземена!

 

Любовта тържествува, когато си с мен,

с глас се смее - задъхана, бяла!

В листопади от злато е светът потопен,

през които към мен си вървяла!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??