Откъсни ми от облака късче мъгла!
От дъгата венец оплети ми!
Сред небето, извезано от светлина,
отведи ме и там потопи ме!
Тъй ли много днес искам? Кажи ми?! Дори
сняг навън да вали, вдъхновена,
ти, любов, ще ме милваш с топли очи -
най-реална, но неприземена!
Любовта тържествува, когато си с мен,
с глас се смее - задъхана, бяла!
В листопади от злато е светът потопен,
през които към мен си вървяла!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
