Каква е тази дивна песен,

която във сърцето ми звъни,

след онзи ден, под цъфнал кестен,

когато със целувка ме дари.

Защо така дъхът ми спира

и броди, озарен от светлина,

из дебрите на моята щастлива

и търсеща покоя тих душа.

Защо сънят ми бяга в тъмнината,

където сенки две, сред дъхави цветя,

прегърнати се взират в светлината

на тайнствената огнена луна.

Зората после нежно ме погали,

очи отворих, чула дивен зов,

и в миг усетих първите сигнали

на чудото, наречено ЛЮБОВ!