Вятър нежно подухва.

Слънцето залязва.

Времето говори,

за любовта разказва.

Две лица

преплитат ръце.

Две тела

с усмивка на уста.

Не говорят,

преживяват любовта.

Не помръдват,

окъпани от блясъка на обичта.

Щастие около тях струи,

погледи разменят, ласки.

Магията на любовта

ги обсипва с искрици бясни.

Два свята сливат се,

радост крие се в очите.

Двама топлят се взаимно,

всичко наоколо е красиво.

Безмълвни в тишината

туптят техните сърца.

Душите им не са самотни -

това е тяхната съдба,

пленени от любовта.