Магьосница
Магьосница е, честна дума,
ако лъжа - да ме тръшне чума...
Видях я на една чаршия,
със дявола вари ракия,
от сладко грозде ранозрейка,
брано от самата чародейка,
когато кукувото лято
превръща всеки плод във злато...
Видях я, покрай нея минах,
досущ е, казвам ти, Калина...
Вината за лошото време
послушно ú служи за стреме,
когато Пегас не държи на каишка.
И вятър, тих като въздишка,
просторът ù с белите ризи
люлее съвсем без капризи...
Магьосница е, стих и птица,
ракия мека от Твърдица.
На пъпа на самото лято
тя думите превръща в злато.
Магьоснице, добра и земна,
привет от мен.
Здравей, Галена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados
