Май...

beti (Бехрин)
421 4584

10 may 2011, 12:04

Poesía

668 0 4

Той отдавна заглъхна – в шепа пръст отпечатан

и отдавна занити на прага ми залез

като тиха въздишка потече обратно

и разголва до късно душата си с вятъра…

… с бели нощи завинаги сплете косите ми

и с безлунни пътеки нашари стените

с тежки думи изписа в ръцете безсилие

а пътеките скри – да не виждат очите…

После дълго рисува в прозорци разпятия

и пришива по длани угаснали свещи

съгради си олтар украси го с мълчание

и залости под камък неписани песни…

и разголва до късно душата си с вятъра...

като тиха въздишка потече обратно

в бели нощви замеси последния залък

да нахрани плътта ми когато е празно…

… Май…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.