28 ago 2019, 1:16

Майчина молитва

  Poesía » Civil
1.2K 5 5

Щом синовете пораснат,
майките тайно скърбят.
Думите, диви потайници,
крият се, сякаш са грях.
Скърцат сърцата отмерено,
плачат горчиво, болят.
А във очи кехлибарени
сълзи кристални блестят.
Прагът детето прекрачило,
пътя поема само,
във хоризонта вторачило
погледа - зов за добро. 
Сплели ръцете молитвено,
майките горко шептят.
"Чедо ти мое, обичано,
твой да е целия свят!
Нека те водят по пътя ти
ярки лъчи светлина.
За да пребъдат делата ти,
сине, пази любовта!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно !
    Поздрави за прекрасната творба !
  • Благодаря за коментарите, мили момичета!
  • Хубаво казано. Така го усещаме когато напуснат гнездото. Но пък не би било хубаво и естествено са останат до полата на мама....както отбеляза успокоително синът ми.😊
  • Великолепен майчински завет! Поздравления!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...