Майчина обич

Обикнах те, когато ти роди се,

в прегръдка майчина те сгуших аз,

проплака ти, очи отвори,

така посрещнах те на този свят.

Обичах те на 3, на 5  на седем,

когато опознаваше светът.

Обичах те и на 15  18, 20

на 25, на 30... до сега.

И грешките прощавах, и белите,

които правеше по своя път.

Но майката затуй е майка,

тя винаги прощава със сърце!

Порасна ти, баща ти вече стана,

на малко слънчице, на своят син,

и обичта ми все по-силна става,

изпълва с радост майчино сърце.

Аз винаги ще те обичам, Сине,

където и да си на този свят

в радости, тревоги и неволи,

с тебе съм, и те подкрепям от сърце.

И обичта ми никога не ще да секне,

до сетният ми земен час,

Обичам те, с най-красива обич,

защото ти си моя плът и моя кръв!