5 ago 2020, 22:24

Майчино

  Poesía
794 6 11

Уж, нарисувах цветенце за теб,
с най-пъстрите боички от дъгата,
а то разцъфна в златен слънчоглед.
Поливай само с обич (от душата).

В бележка ти написах "Звездопад".
Забодох я с карфичка на пердето.
Сега - мечтай на воля. Има как...
мечтите ти да стигат до небето.

По пътя ти поръси слънчев прах -
магия стара, от сърце и с вяра.
Да ти е светло. А когато падне мрак,
всяка врата пред теб да се отваря.

Сега върви! По-смело. И напред.
Светът те чака, за да го обичаш.
Дори далече, пак ще съм до теб...
(нали си мое мъничко момиче).

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Юри, Веско!🌹 Благодаря ви!
  • Написано с много обич. Развълнува ме! Благодаря!🌷
  • Чудесно!
  • Николай, Даниела, Доре, сърдечно ви благодаря!🌹
  • Интересно е това "умаляване" на толкова безсънни нощи в една цветна рисунка. Сила е нужна за това... и разбира се - Обич!
    Докосна ме...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...