5.08.2020 г., 22:24

Майчино

791 6 11

Уж, нарисувах цветенце за теб,
с най-пъстрите боички от дъгата,
а то разцъфна в златен слънчоглед.
Поливай само с обич (от душата).

В бележка ти написах "Звездопад".
Забодох я с карфичка на пердето.
Сега - мечтай на воля. Има как...
мечтите ти да стигат до небето.

По пътя ти поръси слънчев прах -
магия стара, от сърце и с вяра.
Да ти е светло. А когато падне мрак,
всяка врата пред теб да се отваря.

Сега върви! По-смело. И напред.
Светът те чака, за да го обичаш.
Дори далече, пак ще съм до теб...
(нали си мое мъничко момиче).

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Юри, Веско!🌹 Благодаря ви!
  • Написано с много обич. Развълнува ме! Благодаря!🌷
  • Чудесно!
  • Николай, Даниела, Доре, сърдечно ви благодаря!🌹
  • Интересно е това "умаляване" на толкова безсънни нощи в една цветна рисунка. Сила е нужна за това... и разбира се - Обич!
    Докосна ме...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...