5.08.2020 г., 22:24

Майчино

797 6 11

Уж, нарисувах цветенце за теб,
с най-пъстрите боички от дъгата,
а то разцъфна в златен слънчоглед.
Поливай само с обич (от душата).

В бележка ти написах "Звездопад".
Забодох я с карфичка на пердето.
Сега - мечтай на воля. Има как...
мечтите ти да стигат до небето.

По пътя ти поръси слънчев прах -
магия стара, от сърце и с вяра.
Да ти е светло. А когато падне мрак,
всяка врата пред теб да се отваря.

Сега върви! По-смело. И напред.
Светът те чака, за да го обичаш.
Дори далече, пак ще съм до теб...
(нали си мое мъничко момиче).

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Юри, Веско!🌹 Благодаря ви!
  • Написано с много обич. Развълнува ме! Благодаря!🌷
  • Чудесно!
  • Николай, Даниела, Доре, сърдечно ви благодаря!🌹
  • Интересно е това "умаляване" на толкова безсънни нощи в една цветна рисунка. Сила е нужна за това... и разбира се - Обич!
    Докосна ме...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...