Aug 5, 2020, 10:24 PM

Майчино 

  Poetry
564 6 11

Уж, нарисувах цветенце за теб,
с най-пъстрите боички от дъгата,
а то разцъфна в златен слънчоглед.
Поливай само с обич (от душата).

В бележка ти написах "Звездопад".
Забодох я с карфичка на пердето.
Сега - мечтай на воля. Има как...
мечтите ти да стигат до небето.

По пътя ти поръси слънчев прах -
магия стара, от сърце и с вяра.
Да ти е светло. А когато падне мрак,
всяка врата пред теб да се отваря.

Сега върви! По-смело. И напред.
Светът те чака, за да го обичаш.
Дори далече, пак ще съм до теб...
(нали си мое мъничко момиче).

© Деа All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Юри, Веско!🌹 Благодаря ви!
  • Написано с много обич. Развълнува ме! Благодаря!🌷
  • Чудесно!
  • Николай, Даниела, Доре, сърдечно ви благодаря!🌹
  • Интересно е това "умаляване" на толкова безсънни нощи в една цветна рисунка. Сила е нужна за това... и разбира се - Обич!
    Докосна ме...
  • Топло и събрало цялата майчина обич!
    Браво!
  • Благодаря ви! 🌹🌹🌹
    Нали е "майчино"- трябва да е цялата топлина и любов на света...
    Стойчо, да! Тук лирическата и аз сме едно. Нали трябва да дадем крила(свобода), но да има и корени(сигурност)...
  • Да, много ми хареса...
    Звучи като духовно наставление, но ако приемем,че лирическата героиня и поетесата са едно тяло с две души в една душа ?
    А може би, греша?
  • На мама цветето! Поздравления!
  • Много хубаво❤️
  • Много красиво, топло, обично!
    Поздравявам те 🌹
Random works
: ??:??