11 ago 2020, 16:50

Майка

  Poesía » Otra
1.5K 2 3

Прегърнах те и сърцето заплака,
заплака майчина обич.
Не изгубих своята вяра
и не веднъж, благославях.

От любовта запя майчина сълза,
извървях, с надежда Молитва една.
Прекосих света, да търся една мечта,
която кипи в мен, от вечността.

От нея, искра засвети в нощта,
по моят път изгря, светлина.
Озарен, от Вяра, надежда, Любов,
животът ми процъфтя.
Най свята на света
е майката една.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...