Прегърнах те и сърцето заплака,
заплака майчина обич.
Не изгубих своята вяра
и не веднъж, благославях.
От любовта запя майчина сълза,
извървях, с надежда Молитва една.
Прекосих света, да търся една мечта,
която кипи в мен, от вечността.
От нея, искра засвети в нощта,
по моят път изгря, светлина.
Озарен, от Вяра, надежда, Любов,
животът ми процъфтя.
Най свята на света
е майката една.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
