Прегърнах те и сърцето заплака,
заплака майчина обич.
Не изгубих своята вяра
и не веднъж, благославях.
От любовта запя майчина сълза,
извървях, с надежда Молитва една.
Прекосих света, да търся една мечта,
която кипи в мен, от вечността.
От нея, искра засвети в нощта,
по моят път изгря, светлина.
Озарен, от Вяра, надежда, Любов,
животът ми процъфтя.
Най свята на света
е майката една.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
