11 sept 2006, 15:45

Майка. Любов и закрила

  Poesía
865 0 1
Обичам те безкрайно, мамо,
по-силна обич на земята няма.
Не зная, как да ти го кажа,
не знам и думи подходящи,
но ще напиша тези редове,
с отворено към теб сърце.

Когато те погледна, мамо,
аз виждам твоята душа,
готова и с живота да се бори,
за щастието на своите деца.

Аз гледам те и пак не зная,
каква е тази сила, мамо,
която винаги закриля,
която с нежни думи,
мили, лекува всичките бодили
в сърцата наранени и от мъката се свили.

Обичам те безкрайно, мамо,
по-силна обич на земята няма,
защото ти си нежна и добра,
защото друга като тебе няма,
защото ти си истинска жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Майка ти сигурно ще го хареса, но явно сайтаджиите не са го одобрили. Никога не е късно да кажеш на майка си, че я обичаш...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....