Майката на Апостола 

Една българка, една истинска жена,

родила и отгледала няколко чеда.

В бедност но с обич и любов голяма,

тя ги възпитала, друга като нея няма.

На голяма обич към род и мила родина

израснали децата година след година.

Най-будният от тях бе къдрокос Васил,

и другите обичаше, но той и бе най-мил.

Буен момък от малък, бързо  порасна,

той по ум и сила връстници надрасна.

Болеше го за народа му, за неговата тегоба,

не можа да се примири той с таз съдба!

И килията на дякон му бе тясна,

хвърли расото той с мисъл ясна!

Да подготви да въстане брата си, роба,

да грабне оръжие, да се бори за свобода!

А майка му все го чакаше да се завърне 

сините му очи и къдриците да зърне!

Само те и останаха от него след смърта,

една смърт жестока, смърт за свобода!

В черно облечена майка не отрони и сълза тя,

знаеше че син й ще остане в нашите сърца!

Загинал за своята мила родина България,

един герой български останал в нашата душа!