Майката на Апостола
Майката на Апостола
Една българка, една истинска жена,
родила и отгледала няколко чеда.
В бедност но с обич и любов голяма,
тя ги възпитала, друга като нея няма.
На голяма обич към род и мила родина
израснали децата година след година.
Най-будният от тях бе къдрокос Васил,
и другите обичаше, но той и бе най-мил.
Буен момък от малък, бързо порасна,
той по ум и сила връстници надрасна.
Болеше го за народа му, за неговата тегоба,
не можа да се примири той с таз съдба!
И килията на дякон му бе тясна,
хвърли расото той с мисъл ясна!
Да подготви да въстане брата си, роба,
да грабне оръжие, да се бори за свобода!
А майка му все го чакаше да се завърне
сините му очи и къдриците да зърне!
Само те и останаха от него след смърта,
една смърт жестока, смърт за свобода!
В черно облечена майка не отрони и сълза тя,
знаеше че син й ще остане в нашите сърца!
Загинал за своята мила родина България,
един герой български останал в нашата душа!
© Валентин Миленов All rights reserved.
