25 sept 2014, 17:27

Майката на птиците

  Poesía » Otra
800 2 25

 

 

 

     МАЙКАТА НА ПТИЦИТЕ

 

 

Изпратих ги... И двете си деца...

Стръвницата Европа ги нагълта.

Крилата им - с оскубани перца -

ще търсят път във времето безпътно.

 

Приеха участта на емигрант

и на студент в далечната чужбина,

но топлина, не слънце-диамант,

насън ще търсят в своята родина.

 

Студено е под чуждото небе

и страшно е в търбуха на стръвницата.

- Върни ми ги! - под звездното кубе

ридае тихо майката на птиците.

 

25.09.2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...