25 sept 2014, 17:27

Майката на птиците

  Poesía » Otra
797 2 25

 

 

 

     МАЙКАТА НА ПТИЦИТЕ

 

 

Изпратих ги... И двете си деца...

Стръвницата Европа ги нагълта.

Крилата им - с оскубани перца -

ще търсят път във времето безпътно.

 

Приеха участта на емигрант

и на студент в далечната чужбина,

но топлина, не слънце-диамант,

насън ще търсят в своята родина.

 

Студено е под чуждото небе

и страшно е в търбуха на стръвницата.

- Върни ми ги! - под звездното кубе

ридае тихо майката на птиците.

 

25.09.2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...