pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
25 sept 2014, 17:27

Майката на птиците 

  Poesía » Otra
646 2 25

 

 

 

     МАЙКАТА НА ПТИЦИТЕ

 

 

Изпратих ги... И двете си деца...

Стръвницата Европа ги нагълта.

Крилата им - с оскубани перца -

ще търсят път във времето безпътно.

 

Приеха участта на емигрант

и на студент в далечната чужбина,

но топлина, не слънце-диамант,

насън ще търсят в своята родина.

 

Студено е под чуждото небе

и страшно е в търбуха на стръвницата.

- Върни ми ги! - под звездното кубе

ридае тихо майката на птиците.

 

25.09.2014

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, мила!
  • Вълнуващ стих! Нищо не може да се сравни с топлината на родното гнездо!!
  • Здравей, Роси!Радвам се на майчината ти съпричастност!
  • !
  • Не губи надеждата си, защото ти самата си Надежда!
    Прегръщам те, мило момиче!
  • Разплака ме,Мария!И аз съм далеч от дома.
  • Дани, зарадва ме с подаръка си - това чудесното стихотворение! Особени адмирации за първите два стиха!
    А на трите Вани благодаря - усетих майчиното ви отношение, момичета, като прегръдка го усетих!
  • Застана ми буца на гърлото и ми е трудно да я преглътна!!!За жалост, това е съдбата на хиляди български майки,докато Майката България нехае за чедата си!
    Кураж, приятелко!Нека са живи и здрави, па макар и далече!
  • Трогателно и болезнено!
  • Кети, българските майки наистина заслужават поклон,но авторката не, защото е изляла само душата си! Радвам се да те видя отново!
  • Поклон пред българската майка на птици! И пред авторката!
  • Чувствам те близка за съпреживяната ми болка, Али!
  • Бог да пази и майките, и птиците, и единственото място за завръщане!
    Силно, Мария, съпреживях болката ти!
  • Благодаря, че се спря при това стихотворение, Пламена!
  • Силен стих!
    Нямам дете в чужбина,
    въпреки това съпреживях болката ти,
    чрез хубавия стих!
  • Стойне, Иван, Райне - знам, че много българи са с моята съдба и са пусти домовете им. Но, ако имаме достатъчно позитивна енергия и я изпращаме на тях, когато комуникираме в скайпа, те ще имат повече сили да се преборят с непознатото и да успеят! Бог да ги закриля - всички наши деца, избрали да живеят под чужди небета!
  • Мария, твоята поезия винаги въздейства силно! Какво ли още ни чака?!
  • Спри, не страдай, майчино сърце!Да се завърнат? - и това ще стане.
    Тук щастливи щяха ли да бъдат?
    "Топлина и слънце-диамант!" И всичко друго е до тука само.
    Изпращай позитивни послания, Мария!Каквото изпращаш, това ще получават.Кураж!Радвай се, че децата ти успяват!Творбата ти е чудесна, но ми е болно за страданието ти!
    Поздравявам те за децата ти и за творбата ти! Лека вечер!
  • Аз и се радвам, и тъгувам... дори не знам кое е по-силно... Разумът ми ги приветства и благославя, а майчините чувства ме карат да изтръпвам пред предстоящата раздяла и неизвестното бъдеще. Толкова е сложно, наистина!
  • Не е толкова трагично, Мария. От векове будните българи са получавали образование в чужбина. А сега България отвори вратите си към света.
    Живи и здрави да са, винаги могат да се върнат.
    аА майките при всяка раздяла тъжат. И добре ги сравняваш с птиците.
  • Прочувствен вопъл, това е майчиното сърце.
    Хареса ми израра

    Стръвницата Европа ги нагълта.
  • Много ти благодаря, мила Ани!
  • Че всичко си казала. Каквото и да напиша, ще бъдат само някакви си думи...
    "ридае тихо майката на птиците."
  • Какво ли значи коментара ти, Ани? Как да разбирам това многоточие с удивителна?
  • ...!
Propuestas
: ??:??