На майките на починалите ми съученици
Когато ги срещна, очите избягвам,
в тях няма живот и надежда.
И нещо душù ме, коварно ме стяга –
все спомени, както изглежда.
Вървят си полека, замислено кимат,
в скръбта си съвсем се смаляват.
Те виждат навярно, до мене на чина
децата им как оживяват.
Чрез мене се връщат в онези години –
с децата им бяхме щастливи...
Наум промълвяват си: „Дъще и сине, ...