Майките
На майките на починалите ми съученици
Когато ги срещна, очите избягвам,
в тях няма живот и надежда.
И нещо душù ме, коварно ме стяга –
все спомени, както изглежда.
Вървят си полека, замислено кимат,
в скръбта си съвсем се смаляват.
Те виждат навярно, до мене на чина
децата им как оживяват.
Чрез мене се връщат в онези години –
с децата им бяхме щастливи...
Наум промълвяват си: „Дъще и сине,
та ваш′те връстници са живи!”
Боли настървено, не питайте колко...
Как ще ми се да ги прегърна,
да пия до дъно от тяхната болка,
децата им живи да върна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
