Майките
На майките на починалите ми съученици
Когато ги срещна, очите избягвам,
в тях няма живот и надежда.
И нещо душù ме, коварно ме стяга –
все спомени, както изглежда.
Вървят си полека, замислено кимат,
в скръбта си съвсем се смаляват.
Те виждат навярно, до мене на чина
децата им как оживяват.
Чрез мене се връщат в онези години –
с децата им бяхме щастливи...
Наум промълвяват си: „Дъще и сине,
та ваш′те връстници са живи!”
Боли настървено, не питайте колко...
Как ще ми се да ги прегърна,
да пия до дъно от тяхната болка,
децата им живи да върна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
