Ах, мила моя майко,
Закрилница бе ти за мене –
детето твое изнежено,
което не можа да те опознае
дордето ти беше жива и добра!
Благородно бе сърцето ти крехко,
всеопрощаваща – душата всеотдайна,
а аз, синът ти – глупак тотално!
Невежа и самохвалко бях с години,
без да виждам някакъв грях в това!
Отлитаха сезоните като птици прелетни,
а аз (омаян и заблуден от Мечтата
и лъжите свои) така и нищо за тебе
не направих до гроба – черна утроба!
А можех, можех да ти дам, мале,
най-малкото нежност и топлина,
за да оцветя някак дните ни –
студени и смразяващо бездушни!
А и друго ти от мен не искаше –
просто от малко Щастие се нуждаеше,
ти – три деца отгледалата,
днес – пръснати по света
в три различни държави –
три клетки еднакви!...
Ах, ах, моя мила майко,
няма ли кой да ми каже: "Глупако,
и ти си като всички останали,
които безрезервно се обичат! Нали?"...
Прости ми наглостта, мамо,
прости Невежеството ми голямо.
02.07.2000 г.
© Гюрхан Todos los derechos reservados