Ах, мила моя майко,

Закрилница бе ти за мене –

детето твое изнежено,

което не можа да те опознае

дордето ти беше жива и добра!

Благородно бе сърцето ти крехко,

всеопрощаваща – душата всеотдайна,

а аз, синът ти – глупак тотално!

Невежа и самохвалко бях с години,

без да виждам някакъв грях в това!

Отлитаха сезоните като птици прелетни,

а аз (омаян и заблуден от Мечтата

и лъжите свои) така и нищо за тебе

не направих до гроба – черна утроба!

А можех, можех да ти дам, мале,

най-малкото нежност и топлина,

за да оцветя някак дните ни –

студени и смразяващо бездушни!

А и друго ти от мен не искаше –

просто от малко Щастие се нуждаеше,

ти – три деца отгледалата,

днес – пръснати по света

в три различни държави –

три клетки еднакви!...

Ах, ах, моя мила майко,

няма ли кой да ми каже: "Глупако,

и ти си като всички останали,

които безрезервно се обичат! Нали?"...

Прости ми наглостта, мамо,

прости Невежеството ми голямо.

02.07.2000 г.