31 may 2006, 11:53

Майски ден

  Poesía
1.1K 0 4

Пореден ден на черешова диета
и утрото те среща с повехнали цветя
на мрачни, но реални сънища,
с усещане за глад на изгубена душа...

Вън слънце грее, пеят птичките,
не духа вятър, има задушаване
от прекалено голямата горещина -
докосва те изпепеляващо  деня..

Излезеш ли, косата сплитат ти лъчите
на свелината, заслепяваща и мисълта
за чудно нещо, истинско и... приказност,
но жегата те връща на твоята земя...

А там те чакат горчивите череши,
презрели от прекалена светлина
и ружи, доскоро живи, но умрели
от прекалено напояване с вода...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Минева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще поработя върху нещата, които споменаваш, наистина на моменти не използвам правилните думи,но ще се постарая да си подобря начина на изразяване, стила си обаче не сменям , градила съм го доста време, от доста години пиша..Отново благодаря за думите ви и приемам думите ви.
  • Посланията на дълбоки и философски, което е много рискована област, а ти се справяш прекрасно. Но поработи върху стила. Понякога използваш съществителни, които би било добре да замениш с глаголи, с цел изяществото. Например задушаване, напояване, звучат не-поетично, а ще получиш невероятна експресивност ако ги замениш с глаголни форми. Иначе стихотворението ти има и художествена и философска стойност.
  • Наистина има философия в стиховете ти и това значи, че можеш и в разказ да опиташ!
  • Благодаря за коментарите

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...