May 31, 2006, 11:53 AM

Майски ден

Poetry

1.1K 0 4

Пореден ден на черешова диета
и утрото те среща с повехнали цветя
на мрачни, но реални сънища,
с усещане за глад на изгубена душа...

Вън слънце грее, пеят птичките,
не духа вятър, има задушаване
от прекалено голямата горещина -
докосва те изпепеляващо деня..

Излезеш ли, косата сплитат ти лъчите
на свелината, заслепяваща и мисълта
за чудно нещо, истинско и... приказност,
но жегата те връща на твоята земя...

А там те чакат горчивите череши,
презрели от прекалена светлина
и ружи, доскоро живи, но умрели
от прекалено напояване с вода...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

IceMoon (Виктория Минева)

Ще поработя върху нещата, които споменаваш, наистина на моменти не използвам правилните думи,но ще се постарая да си подобря начина на изразяване, стила си обаче не сменям , градила съм го доста време, от доста години пиша..Отново благодаря за думите ви и приемам думите ви.

2006-06-01T02:09:34+03:00
Lord_Alioth (Фредерик )

Посланията на дълбоки и философски, което е много рискована област, а ти се справяш прекрасно. Но поработи върху стила. Понякога използваш съществителни, които би било добре да замениш с глаголи, с цел изяществото. Например задушаване, напояване, звучат не-поетично, а ще получиш невероятна експресивност ако ги замениш с глаголни форми. Иначе стихотворението ти има и художествена и философска стойност.

2006-05-31T23:04:54+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Наистина има философия в стиховете ти и това значи, че можеш и в разказ да опиташ!

2006-05-31T17:36:33+03:00
IceMoon (Виктория Минева)

Благодаря за коментарите

2006-05-31T13:09:09+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0