31 мая 2006 г., 11:53

Майски ден

1.1K 0 4

Пореден ден на черешова диета
и утрото те среща с повехнали цветя
на мрачни, но реални сънища,
с усещане за глад на изгубена душа...

Вън слънце грее, пеят птичките,
не духа вятър, има задушаване
от прекалено голямата горещина -
докосва те изпепеляващо  деня..

Излезеш ли, косата сплитат ти лъчите
на свелината, заслепяваща и мисълта
за чудно нещо, истинско и... приказност,
но жегата те връща на твоята земя...

А там те чакат горчивите череши,
презрели от прекалена светлина
и ружи, доскоро живи, но умрели
от прекалено напояване с вода...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Минева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще поработя върху нещата, които споменаваш, наистина на моменти не използвам правилните думи,но ще се постарая да си подобря начина на изразяване, стила си обаче не сменям , градила съм го доста време, от доста години пиша..Отново благодаря за думите ви и приемам думите ви.
  • Посланията на дълбоки и философски, което е много рискована област, а ти се справяш прекрасно. Но поработи върху стила. Понякога използваш съществителни, които би било добре да замениш с глаголи, с цел изяществото. Например задушаване, напояване, звучат не-поетично, а ще получиш невероятна експресивност ако ги замениш с глаголни форми. Иначе стихотворението ти има и художествена и философска стойност.
  • Наистина има философия в стиховете ти и това значи, че можеш и в разказ да опиташ!
  • Благодаря за коментарите

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....