24 may 2006, 19:24

Майски рози

  Poesía
1.7K 0 3

Под тежките розови букли –

уханни и меки, под майското слънце,

години назад с теб играхме...

Под майския розов храст яркочервен.

 

Асфалтът е все сив и прашен...

И дребните камъчета до бордюра

търкалят се, щом ги настъпиш...

Тъй както когато с тебе играхме.

 

Не чувам познатия тътен

от гумена топка по плочките стари;

не чувам и детския бяг...

или вик поне, нищо не чувам.

 

Цъфтят пак, във всеки двор даже,

Онез майски рози, които беряхме.

Не си тук да ти ги покажа,

Но помниш ги, сигурна съм, и до днес.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...