Под тежките розови букли –
уханни и меки, под майското слънце,
години назад с теб играхме...
Под майския розов храст яркочервен.
Асфалтът е все сив и прашен...
И дребните камъчета до бордюра
търкалят се, щом ги настъпиш...
Тъй както когато с тебе играхме.
Не чувам познатия тътен
от гумена топка по плочките стари;
не чувам и детския бяг...
или вик поне, нищо не чувам. ...