Майски рози
Под тежките розови букли –
уханни и меки, под майското слънце,
години назад с теб играхме...
Под майския розов храст яркочервен.
Асфалтът е все сив и прашен...
И дребните камъчета до бордюра
търкалят се, щом ги настъпиш...
Тъй както когато с тебе играхме.
Не чувам познатия тътен
от гумена топка по плочките стари;
не чувам и детския бяг...
или вик поне, нищо не чувам.
Цъфтят пак, във всеки двор даже,
Онез майски рози, които беряхме.
Не си тук да ти ги покажа,
Но помниш ги, сигурна съм, и до днес.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Михайлова Всички права запазени
