Kabomy (Катя Михайлова) Kabomy (Катя Михайлова)
11
May 24, 2006, 7:24 PM

Майски рози

  Poetry
1.7K 0 3

Под тежките розови букли –

уханни и меки, под майското слънце,

години назад с теб играхме...

Под майския розов храст яркочервен.

 

Асфалтът е все сив и прашен...

И дребните камъчета до бордюра

търкалят се, щом ги настъпиш...

Тъй както когато с тебе играхме.

 

Не чувам познатия тътен

от гумена топка по плочките стари;

не чувам и детския бяг...

или вик поне, нищо не чувам.

 

Цъфтят пак, във всеки двор даже,

Онез майски рози, които беряхме.

Не си тук да ти ги покажа,

Но помниш ги, сигурна съм, и до днес.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Михайлова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0