Майсторът

14 jul 2009, 20:42

Poesía

752 0 3

Майсторът

Що ли той ме нарисува,
майко, с тез' бои?
Криле на пеперуда
ми измайстори.

Где видя у мене радост,
огън - где видя?
Сложи ми за награда
алени уста.

И лицето, майко, мое
младо пак сторù.
Кажи, майко, кой е тоя
с бездънните очи?

Дал рисува той по памет
друга някоя?
Как видя у мене само
цялата дъга?

Уж съм жална, забрадèна,
темна - въглен съм,
ала той рисува мене,
сякаш ли съм сън.

-Ех, девойко, изрисувал
съм аз сто платна -
не видях такова чудо
и тая светлина.

Аз ти лице не рисувам,
ни устните дори.
Аз в очите твои плувам -
взех от там бои.

И затуй си, ех, девойко,
пеперуден цвят,
във душа си кат` ръкойка,
цял си сбрала свят.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Nejnostt (Даниела Тодорова)

2011-11-28T00:03:25+02:00

Браво, Александър! Има нещо свято от възрожденската ни поезия и в тематиката, и в езика на стиха ти! Поздравления за този стих от толкова млад човек!
Александър7 (Мариян)

2009-09-07T22:17:20+03:00

Благодаря много.Ами всъщност аз го писах по измислена от мен мелодия.
miri_miri (Мария Табакова)

2009-08-26T22:23:48+03:00

От този стих ще стане прекрасна песен! Поздрави!