Майсторът
Майсторът
Що ли той ме нарисува,
майко, с тез' бои?
Криле на пеперуда
ми измайстори.
Где видя у мене радост,
огън - где видя?
Сложи ми за награда
алени уста.
И лицето, майко, мое
младо пак сторù.
Кажи, майко, кой е тоя
с бездънните очи?
Дал рисува той по памет
друга някоя?
Как видя у мене само
цялата дъга?
Уж съм жална, забрадèна,
темна - въглен съм,
ала той рисува мене,
сякаш ли съм сън.
-Ех, девойко, изрисувал
съм аз сто платна -
не видях такова чудо
и тая светлина.
Аз ти лице не рисувам,
ни устните дори.
Аз в очите твои плувам -
взех от там бои.
И затуй си, ех, девойко,
пеперуден цвят,
във душа си кат` ръкойка,
цял си сбрала свят.
© Мариян All rights reserved.
