4 mar 2015, 22:02

Майтап да става...

801 0 5

Отде се сбрахме черни врани 

при Мисана, да ни храни?

Той вместо да ни нашамари,

ни раздава коментари!

 

,,Какъв позор!" - викна кански

любовниият поет Цветански,

пригласяха му други в хор -

,,Какъв позор, какъв позор!

 

Не искаме да сме клакьори,

Поезията в нас говори!

Какво като сме бели врани,

защо и нас не ни нахрани?"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво за интересното закачливо стихотворение, Исмаил! За мен и Мисана и Цветански са невероятни поети и много ми се ще един ден да се помирят!
  • Благодаря ви, Мисана, Дани, Стефане, Ваня, Ели, Мая, Пламена! И на теб, Гери, благодаря, че прочете, но защо говориш на Мисана в моето коментарно поле? Нещо си се объркала, моето момиче!
  • Извинявам се на Исмаил, че пак се включвам в коментарното му поле, за да отговоря на поредната клевета по мой адрес. Тъкмо помислих, че си успокоила духа си, Гергана, но уви - отново си позволяваш инсинуация по мой адрес.
    Виж какво, момиченце, никого не съм призовавал да замества съня с медитация. Това мога да го правя аз, но ако ти го правиш просто ще умреш, или ще заспиш толкова дълбоко, че само по технически причини няма да можеш да бъдеш наречена спящата красавица.
  • Усмихна ме!
    Хубаво е понякога да си казваме
    истината под формата на майтап!
  • Успя наистина да ме усмихнеш, Исмаиле! Добре си поставил на мостика
    "любовния поет", произвел твърде много потребители в чин "клакьор".
    Предлагам това да стане почетна професия, за която да се плаща заплата.
    Така някои от "любовните поети" ще могат да си плащат, за да не остават без клакьори.

    Поздравявам те за идеята и нейната реализация!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...