Mar 4, 2015, 10:02 PM

Майтап да става...

802 0 5

Отде се сбрахме черни врани 

при Мисана, да ни храни?

Той вместо да ни нашамари,

ни раздава коментари!

 

,,Какъв позор!" - викна кански

любовниият поет Цветански,

пригласяха му други в хор -

,,Какъв позор, какъв позор!

 

Не искаме да сме клакьори,

Поезията в нас говори!

Какво като сме бели врани,

защо и нас не ни нахрани?"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво за интересното закачливо стихотворение, Исмаил! За мен и Мисана и Цветански са невероятни поети и много ми се ще един ден да се помирят!
  • Благодаря ви, Мисана, Дани, Стефане, Ваня, Ели, Мая, Пламена! И на теб, Гери, благодаря, че прочете, но защо говориш на Мисана в моето коментарно поле? Нещо си се объркала, моето момиче!
  • Извинявам се на Исмаил, че пак се включвам в коментарното му поле, за да отговоря на поредната клевета по мой адрес. Тъкмо помислих, че си успокоила духа си, Гергана, но уви - отново си позволяваш инсинуация по мой адрес.
    Виж какво, момиченце, никого не съм призовавал да замества съня с медитация. Това мога да го правя аз, но ако ти го правиш просто ще умреш, или ще заспиш толкова дълбоко, че само по технически причини няма да можеш да бъдеш наречена спящата красавица.
  • Усмихна ме!
    Хубаво е понякога да си казваме
    истината под формата на майтап!
  • Успя наистина да ме усмихнеш, Исмаиле! Добре си поставил на мостика
    "любовния поет", произвел твърде много потребители в чин "клакьор".
    Предлагам това да стане почетна професия, за която да се плаща заплата.
    Така някои от "любовните поети" ще могат да си плащат, за да не остават без клакьори.

    Поздравявам те за идеята и нейната реализация!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...