Mar 4, 2015, 10:02 PM

Майтап да става...

804 0 5

Отде се сбрахме черни врани 

при Мисана, да ни храни?

Той вместо да ни нашамари,

ни раздава коментари!

 

,,Какъв позор!" - викна кански

любовниият поет Цветански,

пригласяха му други в хор -

,,Какъв позор, какъв позор!

 

Не искаме да сме клакьори,

Поезията в нас говори!

Какво като сме бели врани,

защо и нас не ни нахрани?"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво за интересното закачливо стихотворение, Исмаил! За мен и Мисана и Цветански са невероятни поети и много ми се ще един ден да се помирят!
  • Благодаря ви, Мисана, Дани, Стефане, Ваня, Ели, Мая, Пламена! И на теб, Гери, благодаря, че прочете, но защо говориш на Мисана в моето коментарно поле? Нещо си се объркала, моето момиче!
  • Извинявам се на Исмаил, че пак се включвам в коментарното му поле, за да отговоря на поредната клевета по мой адрес. Тъкмо помислих, че си успокоила духа си, Гергана, но уви - отново си позволяваш инсинуация по мой адрес.
    Виж какво, момиченце, никого не съм призовавал да замества съня с медитация. Това мога да го правя аз, но ако ти го правиш просто ще умреш, или ще заспиш толкова дълбоко, че само по технически причини няма да можеш да бъдеш наречена спящата красавица.
  • Усмихна ме!
    Хубаво е понякога да си казваме
    истината под формата на майтап!
  • Успя наистина да ме усмихнеш, Исмаиле! Добре си поставил на мостика
    "любовния поет", произвел твърде много потребители в чин "клакьор".
    Предлагам това да стане почетна професия, за която да се плаща заплата.
    Така някои от "любовните поети" ще могат да си плащат, за да не остават без клакьори.

    Поздравявам те за идеята и нейната реализация!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...