4.03.2015 г., 22:02

Майтап да става...

800 0 5

Отде се сбрахме черни врани 

при Мисана, да ни храни?

Той вместо да ни нашамари,

ни раздава коментари!

 

,,Какъв позор!" - викна кански

любовниият поет Цветански,

пригласяха му други в хор -

,,Какъв позор, какъв позор!

 

Не искаме да сме клакьори,

Поезията в нас говори!

Какво като сме бели врани,

защо и нас не ни нахрани?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво за интересното закачливо стихотворение, Исмаил! За мен и Мисана и Цветански са невероятни поети и много ми се ще един ден да се помирят!
  • Благодаря ви, Мисана, Дани, Стефане, Ваня, Ели, Мая, Пламена! И на теб, Гери, благодаря, че прочете, но защо говориш на Мисана в моето коментарно поле? Нещо си се объркала, моето момиче!
  • Извинявам се на Исмаил, че пак се включвам в коментарното му поле, за да отговоря на поредната клевета по мой адрес. Тъкмо помислих, че си успокоила духа си, Гергана, но уви - отново си позволяваш инсинуация по мой адрес.
    Виж какво, момиченце, никого не съм призовавал да замества съня с медитация. Това мога да го правя аз, но ако ти го правиш просто ще умреш, или ще заспиш толкова дълбоко, че само по технически причини няма да можеш да бъдеш наречена спящата красавица.
  • Усмихна ме!
    Хубаво е понякога да си казваме
    истината под формата на майтап!
  • Успя наистина да ме усмихнеш, Исмаиле! Добре си поставил на мостика
    "любовния поет", произвел твърде много потребители в чин "клакьор".
    Предлагам това да стане почетна професия, за която да се плаща заплата.
    Така някои от "любовните поети" ще могат да си плащат, за да не остават без клакьори.

    Поздравявам те за идеята и нейната реализация!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...