4.03.2015 г., 22:02

Майтап да става...

803 0 5

Отде се сбрахме черни врани 

при Мисана, да ни храни?

Той вместо да ни нашамари,

ни раздава коментари!

 

,,Какъв позор!" - викна кански

любовниият поет Цветански,

пригласяха му други в хор -

,,Какъв позор, какъв позор!

 

Не искаме да сме клакьори,

Поезията в нас говори!

Какво като сме бели врани,

защо и нас не ни нахрани?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво за интересното закачливо стихотворение, Исмаил! За мен и Мисана и Цветански са невероятни поети и много ми се ще един ден да се помирят!
  • Благодаря ви, Мисана, Дани, Стефане, Ваня, Ели, Мая, Пламена! И на теб, Гери, благодаря, че прочете, но защо говориш на Мисана в моето коментарно поле? Нещо си се объркала, моето момиче!
  • Извинявам се на Исмаил, че пак се включвам в коментарното му поле, за да отговоря на поредната клевета по мой адрес. Тъкмо помислих, че си успокоила духа си, Гергана, но уви - отново си позволяваш инсинуация по мой адрес.
    Виж какво, момиченце, никого не съм призовавал да замества съня с медитация. Това мога да го правя аз, но ако ти го правиш просто ще умреш, или ще заспиш толкова дълбоко, че само по технически причини няма да можеш да бъдеш наречена спящата красавица.
  • Усмихна ме!
    Хубаво е понякога да си казваме
    истината под формата на майтап!
  • Успя наистина да ме усмихнеш, Исмаиле! Добре си поставил на мостика
    "любовния поет", произвел твърде много потребители в чин "клакьор".
    Предлагам това да стане почетна професия, за която да се плаща заплата.
    Така някои от "любовните поети" ще могат да си плащат, за да не остават без клакьори.

    Поздравявам те за идеята и нейната реализация!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...