24 ene 2014, 16:22

Малини

  Poesía » Civil
1.8K 1 22

 

 

 



Някога, някога, толкова някога*
чак преди трийсет години,
с устрем младежки и вяра във идното
задружно беряхме малини.

 

Студентска бригада - дълг към Родината,
мил спомен от буйната младост,
китари и песни и лагерен огън,
любов и възторжена радост.

 

Защо ли си спомням, какво ме прихваща,
сега сме във някакво блато,
войската ни - жалка, хилава рота
върши мръсната работа в НАТО.

 

Съборихме всичко, дойдоха вериги
и Метро, и Била, и други,
над два милиона са вече в чужбина,
а ний вероятно сме луди.

 

Пустее земята и всичко е вносно,
вече няма овощни градини,
бригади пак има, но вече във Англия,
децата ни сбират малини.

 

 

 

Кушел

 

 

* - Песен на Михаил Белчев от "онова време"

 

 

 

http://kushel.blog.bg/drugi/2013/10/15/malini.1192746

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Куш Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • B (Виктор ): 25-01-2014г. 18:40
    Ех Куш.....
    Ти там аз тук, пък за едно изглежда мислим.....Прощавай брат, че......заминах....
    ---------------------------------------------------------------------
    Как да ти простя. Всички сте нужни тук.
  • Ех Куш.....
    Ти там аз тук, пък за едно изглежда мислим.....Прощавай брат, че......заминах....
  • troia (Катя Иванова): 25-01-2014г. 17:57
    Много ти е хубаво стихчето, Куш. Казал си всичко вярно и точно. Държавата ни загива, няма бъдеще, а младите бягат в чужбина да търсят прехрана. Искам да завърша оптимистично, но не мога, също като теб...Поздрави!
    ----------------------------------------------------------------------
    За мен най-вбесяващото чувство е това на безпомощност. Когато нещата се изплъзват от контрол и нищо не мога да направя, се чувствам много зле. Макар че, бъдещето на България не зависи от моята воля, чувството е същото. Гадно ми е.
  • Много ти е хубаво стихчето, Куш. Казал си всичко вярно и точно. Държавата ни загива, няма бъдеще, а младите бягат в чужбина да търсят прехрана. Искам да завърша оптимистично, но не мога, също като теб...Поздрави!
  • sidi13 (Силвия Димова): 25-01-2014г. 16:01
    Хубав и тъжен стих!Не ми липсва нищо от онова време, освен младостта ми, но ми е много мъчно, че децата берат чужди малини или каквото ще да е.Вината е на нас, възрастните, които допуснахме това да е реалност."Грехобер", както е писал Агоп.Поздрави!
    ---------------------------------------------------------------------
    Само допуснахме ли. А не поощрявах ме ли. А не продължаваме ли и сега.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...