24 ene 2014, 16:22

Малини 

  Poesía » Civil
1490 1 22

 

 

 



Някога, някога, толкова някога*
чак преди трийсет години,
с устрем младежки и вяра във идното
задружно беряхме малини.

 

Студентска бригада - дълг към Родината,
мил спомен от буйната младост,
китари и песни и лагерен огън,
любов и възторжена радост.

 

Защо ли си спомням, какво ме прихваща,
сега сме във някакво блато,
войската ни - жалка, хилава рота
върши мръсната работа в НАТО.

 

Съборихме всичко, дойдоха вериги
и Метро, и Била, и други,
над два милиона са вече в чужбина,
а ний вероятно сме луди.

 

Пустее земята и всичко е вносно,
вече няма овощни градини,
бригади пак има, но вече във Англия,
децата ни сбират малини.

 

 

 

Кушел

 

 

* - Песен на Михаил Белчев от "онова време"

 

 

 

http://kushel.blog.bg/drugi/2013/10/15/malini.1192746

 

 

 

© Куш Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • B (Виктор ): 25-01-2014г. 18:40
    Ех Куш.....
    Ти там аз тук, пък за едно изглежда мислим.....Прощавай брат, че......заминах....
    ---------------------------------------------------------------------
    Как да ти простя. Всички сте нужни тук.
  • Ех Куш.....
    Ти там аз тук, пък за едно изглежда мислим.....Прощавай брат, че......заминах....
  • troia (Катя Иванова): 25-01-2014г. 17:57
    Много ти е хубаво стихчето, Куш. Казал си всичко вярно и точно. Държавата ни загива, няма бъдеще, а младите бягат в чужбина да търсят прехрана. Искам да завърша оптимистично, но не мога, също като теб...Поздрави!
    ----------------------------------------------------------------------
    За мен най-вбесяващото чувство е това на безпомощност. Когато нещата се изплъзват от контрол и нищо не мога да направя, се чувствам много зле. Макар че, бъдещето на България не зависи от моята воля, чувството е същото. Гадно ми е.
  • Много ти е хубаво стихчето, Куш. Казал си всичко вярно и точно. Държавата ни загива, няма бъдеще, а младите бягат в чужбина да търсят прехрана. Искам да завърша оптимистично, но не мога, също като теб...Поздрави!
  • sidi13 (Силвия Димова): 25-01-2014г. 16:01
    Хубав и тъжен стих!Не ми липсва нищо от онова време, освен младостта ми, но ми е много мъчно, че децата берат чужди малини или каквото ще да е.Вината е на нас, възрастните, които допуснахме това да е реалност."Грехобер", както е писал Агоп.Поздрави!
    ---------------------------------------------------------------------
    Само допуснахме ли. А не поощрявах ме ли. А не продължаваме ли и сега.
  • Хубав и тъжен стих!Не ми липсва нищо от онова време, освен младостта ми, но ми е много мъчно, че децата берат чужди малини или каквото ще да е.Вината е на нас, възрастните, които допуснахме това да е реалност."Грехобер", както е писал Агоп.Поздрави!
  • argonyk (Димитър Никифоров): 25-01-2014г. 14:13
    Ей, смешнико, когато Никифоров поставя оценка я ОБЯВЯВА!
    Това нещо дето си написал не съм го и чел, след като си написал " песен на Михаил Белчев от онова време" Песен е, ама текста е на Недялко Йорданов, "умнико"...
    --------------------------------------------------------------------
    Личи ти, че си джентълмен на всяка крачка...и за всичко. Но още по-голямо от "джентълменството" е многознайството ти. Жалък си с претенциите си да се изявяваш като експерт по поезия. Мен поне много ме разсмиваш. Смешникът си ти и то утвърден.
  • Ей, смешнико, когато Никифоров поставя оценка я ОБЯВЯВА!
    Това нещо дето си написал не съм го и чел, след като си написал " песен на Михаил Белчев от онова време" Песен е, ама текста е на Недялко Йорданов, "умнико"...
  • krchernev (Красимир Чернев): 25-01-2014г. 13:44
    Човек не може да остане безразличен пред тази болезнена истина!
    Боя се, че нещата вече са необратими.
    Поздрав за споделеното!
    --------------------------------------------------------------------
    В едно предаване по бтв - "Очи в очи", скоро беше, един професор от Русе, направи обширен анализ и сякаш доказвайки теорема, обоснова края на България. Димитър Цонев напразно се мъчеше да изкопчи зрънце надежда, но професора остана непоколебим. Това е. Загиваме.
  • Човек не може да остане безразличен пред тази болезнена истина!
    Боя се, че нещата вече са необратими.
    Поздрав за споделеното!
  • rozza (Радка Миндова): 25-01-2014г. 11:35
    Чета те, Куш !
    Замислям се за хората, на които истината не харесва, много жалко...
    --------------------------------------------------------------------
    Оценката ли гледаш? Слаба оценка от Никифоров, Порчев, Ст.Балди и някои подобни е комплимент за мен. Като ти падне оценката и видиш кой се е логнал в момента, веднага ти става ясно, коя е мишката-гризанка, която се е шмугнала при оценките. Остави, това не ме интересува изобщо. Социализма може да има хиляда кусура, но това което е сега, е истинско бедствие за повечето хора. Това, че аз или една група хора се справяме, не ни дава право да си затваряме очите за мизерията на другите. САМОТНО ЩАСТИЕ НЯМА!
  • Чета те, Куш !
    Замислям се за хората, на които истината не харесва, много жалко...
  • Ена, отскоро съм тук, но вече започвам да се ориентирам, кой притежава човечност и природно благородство.
  • "... с устрем младежки и вяра във идното
    задружно беряхме малини."

    "Студентска бригада - дълг към Родината,
    мил спомен от буйната младост,
    китари и песни и лагерен огън,
    любов и възторжена радост."
    ===
    "Съборихме всичко, дойдоха вериги..."
    ===

    !!!
    И аз те аплодирам от сърце!!!
  • Lebovski (Лебовски ): 24-01-2014г. 22:36
    Много е хубаво! Обичам смислената поезия!! Поздрави!
    ---------------------------------------------------------------------
    И аз. Никак не харесвам самоцелни снобарски безмислици.
  • Много е хубаво! Обичам смислената поезия!! Поздрави!
  • Katriona (Кети Рашева): 24-01-2014г. 19:34
    Аплодирам те от сърце!
    ----------------------------------------------------------------------
    Ами, какво да кажа освен, благодаря! На бригадите беше хубаво, може би защото сме били млади, кой знае...
  • Аплодирам те от сърце!
  • Не носталгията, настоящето ме убива.
  • 100 годишни спомени имаш, а къде е социалистическия оптимизъм? Носталгията убивала, но теб изглежда че не...
  • Е, какъв ми е греха. Да не съм искал да обезлюдее страната и Запада да ни изсмуче и последното богатство - децата. Аз съм инженер и съм работил в голям завод. Бяхме първи в света. Далеч след нас беше една немска фирма. Съотношението в произведените единици между тях и нас беше 500 000 към 2500. След 1996 година ни смляха с отказани поръчки и започнаха да продават нашите изделия с техни табелки. Смяташ ли, че някой в ЕС ни мисли доброто. Аз се съмнявам много. Взеха ни всичко, осигуриха си пазари и ни обрекоха на гибел. Това получихме. Нямам грях. Работил съм съвестно и в държавната фирма и в частната ми.
    Да добавя. Заводът ни от 2800 човека остана с 500 и произвежда около 2000 единици. Напуснах през 99 година, абсолютно разочарован и дори унизен.
  • а ние събираме плодовете на греха си, Куш...

    поздравления за стиха!!!


    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=128853
Propuestas
: ??:??