5 oct 2007, 8:30

*Малка* 

  Poesía
1180 0 12
Прогоних себе си дори
и вече съм сама напълно.
И в два пожара да горя,
пак прокълната ще покълна.

Да бъда двоен океан,
да плувам с кожа на русалка...
Залутан и недоразбрал,
ще ме наричаш вечно малка.

Защо? Защо?! Нима си ти
най-прелестният на земята?
Във мене - мъничка дори,
ти не откри попътен вятър!

© Катрин Мартин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??