5 oct 2007, 8:30

Малка

Poesía

1.4K 0 12

Прогоних себе си дори
и вече съм сама напълно.
И в два пожара да горя,
пак прокълната ще покълна.

Да бъда двоен океан,
да плувам с кожа на русалка...
Залутан и недоразбрал,
ще ме наричаш вечно малка.

Защо? Защо?! Нима си ти
най-прелестният на земята?
Във мене - мъничка дори,
ти не откри попътен вятър!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Етчи (Анета Саманлиева)

Кати, прелест си мило дете.
Разчувствам се видя ли нещо такова сред младостта.
Каквото дървото, такъв и плода...

Поздрав, аплодисменти и усмивка.

2007-11-20T13:59:24+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

И това е много хубаво!
"Във мене - мъничка дори,
ти не откри попътен вятър!"
Браво!

2007-10-12T09:02:33+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Има на кой да се "метнеш" , Кати!!!
Не падаш по-долу, да знаеш!

2007-10-11T20:29:22+03:00
mallkaslladka (Катрин Мартин)

благодаря ви много.

аз пръв път ми е

2007-10-09T02:08:30+03:00
ivon97 (Ивон Димитрова)

Пишеш прекрасно...давай все така!Пиши още и още!Поздрав и прегратка

2007-10-08T14:50:05+03:00