*Малка*

5.10.2007 г., 8:30 ч.

Малка

Поезия

1267 0 12

Прогоних себе си дори
и вече съм сама напълно.
И в два пожара да горя,
пак прокълната ще покълна.
Да бъда двоен океан,
да плувам с кожа на русалка...
Залутан и недоразбрал,
ще ме наричаш вечно малка.
Защо? Защо?! Нима си ти
най-прелестният на земята?
Във мене - мъничка дори,
ти не откри попътен вятър!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Искате да прочетете повече?

Предложения

Малка