5.10.2007 г., 8:30 ч.

*Малка* 

  Поезия
1154 0 12
Прогоних себе си дори
и вече съм сама напълно.
И в два пожара да горя,
пак прокълната ще покълна.

Да бъда двоен океан,
да плувам с кожа на русалка...
Залутан и недоразбрал,
ще ме наричаш вечно малка.

Защо? Защо?! Нима си ти
най-прелестният на земята?
Във мене - мъничка дори,
ти не откри попътен вятър!

© Катрин Мартин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??