Oct 5, 2007, 8:30 AM

*Малка* 

  Poetry
1156 0 12
Прогоних себе си дори
и вече съм сама напълно.
И в два пожара да горя,
пак прокълната ще покълна.

Да бъда двоен океан,
да плувам с кожа на русалка...
Залутан и недоразбрал,
ще ме наричаш вечно малка.

Защо? Защо?! Нима си ти
най-прелестният на земята?
Във мене - мъничка дори,
ти не откри попътен вятър!

© Катрин Мартин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??