Oct 5, 2007, 8:30 AM

Малка

Poetry

1.4K 0 12

Прогоних себе си дори
и вече съм сама напълно.
И в два пожара да горя,
пак прокълната ще покълна.

Да бъда двоен океан,
да плувам с кожа на русалка...
Залутан и недоразбрал,
ще ме наричаш вечно малка.

Защо? Защо?! Нима си ти
най-прелестният на земята?
Във мене - мъничка дори,
ти не откри попътен вятър!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Етчи (Анета Саманлиева)

Кати, прелест си мило дете.
Разчувствам се видя ли нещо такова сред младостта.
Каквото дървото, такъв и плода...

Поздрав, аплодисменти и усмивка.

2007-11-20T13:59:24+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

И това е много хубаво!
"Във мене - мъничка дори,
ти не откри попътен вятър!"
Браво!

2007-10-12T09:02:33+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Има на кой да се "метнеш" , Кати!!!
Не падаш по-долу, да знаеш!

2007-10-11T20:29:22+03:00
mallkaslladka (Катрин Мартин)

благодаря ви много.

аз пръв път ми е

2007-10-09T02:08:30+03:00
ivon97 (Ивон Димитрова)

Пишеш прекрасно...давай все така!Пиши още и още!Поздрав и прегратка

2007-10-08T14:50:05+03:00