Малка басня върху една снимка

Сив заек като малък паметник

до каменния котарак се вижда,

дотичал от безумно отчаяние

и спрял във чуждата градина.

Почти овален, дялан камък,

изглежда на алеята с чакъл,

възможна ли е приказка да стане

от този див красавец придошъл?

Засмя се вятър, клони брулна,

череша тупна с ален смях,

присви ушите дългоушко

и здравата се поуплаши май.

Застина малкото юначе,

по-каменно от каменния котарак,

а той пък замяука страшно –

кой смее да дели мегдан у тях?

Тъй често и сред нас, в тълпата,

се ежат малки зверове,

а други пък – от заешко сърце

загубват смелост да извикат „не!”.

Как може от един извит гръбнак

да глътнеш всичките граматики –

на метър само има друг събрат,

но вярваш ли, че ще постъпи братски?

Затуй – подвий опашка, на бегом,

открий най-вярната посока –

със зайците бъди зъл трол,

а с котараците –  угодно кротък...