21 июн. 2014 г., 19:50

Малка басня върху една снимка

802 0 0

Малка басня върху една снимка

 

Сив заек като малък паметник

до каменния котарак се вижда,

дотичал от безумно отчаяние

и спрял във чуждата градина.

 

Почти овален, дялан камък,

изглежда на алеята с чакъл,

възможна ли е приказка да стане

от този див красавец придошъл?

 

Засмя се вятър, клони брулна,

череша тупна с ален смях,

присви ушите дългоушко

и здравата се поуплаши май.

 

Застина малкото юначе,

по-каменно от каменния котарак,

а той пък замяука страшно –

кой смее да дели мегдан у тях?

 

Тъй често и сред нас, в тълпата,

се ежат малки зверове,

а други пък – от заешко сърце

загубват смелост да извикат „не!”.

 

Как може от един извит гръбнак

да глътнеш всичките граматики –

на метър само има друг събрат,

но вярваш ли, че ще постъпи братски?

 

Затуй – подвий опашка, на бегом,

открий най-вярната посока –

със зайците бъди зъл трол,

а с котараците –  угодно кротък...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...