21 июн. 2014 г., 19:50

Малка басня върху една снимка

807 0 0

Малка басня върху една снимка

 

Сив заек като малък паметник

до каменния котарак се вижда,

дотичал от безумно отчаяние

и спрял във чуждата градина.

 

Почти овален, дялан камък,

изглежда на алеята с чакъл,

възможна ли е приказка да стане

от този див красавец придошъл?

 

Засмя се вятър, клони брулна,

череша тупна с ален смях,

присви ушите дългоушко

и здравата се поуплаши май.

 

Застина малкото юначе,

по-каменно от каменния котарак,

а той пък замяука страшно –

кой смее да дели мегдан у тях?

 

Тъй често и сред нас, в тълпата,

се ежат малки зверове,

а други пък – от заешко сърце

загубват смелост да извикат „не!”.

 

Как може от един извит гръбнак

да глътнеш всичките граматики –

на метър само има друг събрат,

но вярваш ли, че ще постъпи братски?

 

Затуй – подвий опашка, на бегом,

открий най-вярната посока –

със зайците бъди зъл трол,

а с котараците –  угодно кротък...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...