Малка басня върху една снимка
Сив заек като малък паметник
до каменния котарак се вижда,
дотичал от безумно отчаяние
и спрял във чуждата градина.
Почти овален, дялан камък,
изглежда на алеята с чакъл,
възможна ли е приказка да стане
от този див красавец придошъл?
Засмя се вятър, клони брулна,
череша тупна с ален смях,
присви ушите дългоушко
и здравата се поуплаши май.
Застина малкото юначе,
по-каменно от каменния котарак,
а той пък замяука страшно –
кой смее да дели мегдан у тях?
Тъй често и сред нас, в тълпата,
се ежат малки зверове,
а други пък – от заешко сърце
загубват смелост да извикат „не!”.
Как може от един извит гръбнак
да глътнеш всичките граматики –
на метър само има друг събрат,
но вярваш ли, че ще постъпи братски?
Затуй – подвий опашка, на бегом,
открий най-вярната посока –
със зайците бъди зъл трол,
а с котараците – угодно кротък...
© Златина Георгиева Все права защищены