25 ago 2009, 10:38

Малка капка отрова

  Poesía » Otra
698 0 6
оставям си разстояние от утре прескачам всички световни водопади локвата на улицата пътя към небето входът е  заключен и ключът май не е под изтривалката за всеобщотокризисносъстояние има вина само наближаващия край през 2012 на 12 12 щяло да бъде казват искам да съм суперпозитивна ама не ми се пише латино тая вечер нито ми съвпадат часовете за събуждане ще  погледам малко футбол ще си сипя литъл джак  ще оставя настрана силните въпроси тия трите неща после всичко ще си отиде на мястото в шестминутна нирвана отстояща на разстояние утре ще съм нечий сън изпъстрен с чернобели снимки и малка въздишка за лека нощ  капни ми моля те капка отрова от същото което кара сърцето ми да бие шест минути в повече и ме снимай нирвана съм 
в сън за самотници

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...