25.08.2009 г., 10:38

Малка капка отрова

703 0 6
оставям си разстояние от утре прескачам всички световни водопади локвата на улицата пътя към небето входът е  заключен и ключът май не е под изтривалката за всеобщотокризисносъстояние има вина само наближаващия край през 2012 на 12 12 щяло да бъде казват искам да съм суперпозитивна ама не ми се пише латино тая вечер нито ми съвпадат часовете за събуждане ще  погледам малко футбол ще си сипя литъл джак  ще оставя настрана силните въпроси тия трите неща после всичко ще си отиде на мястото в шестминутна нирвана отстояща на разстояние утре ще съм нечий сън изпъстрен с чернобели снимки и малка въздишка за лека нощ  капни ми моля те капка отрова от същото което кара сърцето ми да бие шест минути в повече и ме снимай нирвана съм 
в сън за самотници

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...