Aug 25, 2009, 10:38 AM

Малка капка отрова

  Poetry » Other
702 0 6
оставям си разстояние от утре прескачам всички световни водопади локвата на улицата пътя към небето входът е  заключен и ключът май не е под изтривалката за всеобщотокризисносъстояние има вина само наближаващия край през 2012 на 12 12 щяло да бъде казват искам да съм суперпозитивна ама не ми се пише латино тая вечер нито ми съвпадат часовете за събуждане ще  погледам малко футбол ще си сипя литъл джак  ще оставя настрана силните въпроси тия трите неща после всичко ще си отиде на мястото в шестминутна нирвана отстояща на разстояние утре ще съм нечий сън изпъстрен с чернобели снимки и малка въздишка за лека нощ  капни ми моля те капка отрова от същото което кара сърцето ми да бие шест минути в повече и ме снимай нирвана съм 
в сън за самотници

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...