18 oct 2007, 8:24

Малка ли съм

  Poesía
1.6K 0 5
 

Малка ли съм, че понякога

така налудничаво вярвам

в думите, изречени ей-тъй,

ей-тъй без чувство и без смисъл,

без глас, без нотка топлина?...

Просто думи, прозвучали някак празно...


Малка ли съм, че понякога

така се взирам във очи измамни,

дето даже и зеницата е празна,

във които няма я онази мъничка искра,

която може да изпепели дори и камък?...

Просто поглед, непрогледнал в светлината...


Малка ли съм, задето

силно още мога да обичам?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...