Малка, нежна, тъжна, грешна
Малка, нежна, тъжна, грешна,
в тъмната стая самичка седи.
Не се владее пред страха,
...пред греха,
...пред гнева.
Кристална сълза от окото и се стича,
тъжно и е, тя вече не го обича.
Мълчаливо гледа в тавана,
тихо е, тихо...
Сърцето и цяло обрано,
празно е, празно...
Сълзите вече са две, три... безброй.
Сърцето разбито. На колко парчета ли?
Ти сам ги преброй!
Загубих доверие, вяра, любов.
Спечелих гордост, самочувствсие и живот суров.
Странна, страшна, плаха ии горчива,
малка, нежна, тъжна, грешна, но красива,
която рано или късно вятъра с крило прегръща,
и отнася на небето...
Запалва свещ с друга свещ,
моли се отново слънце да изгрее.
Рисува с пръсти неговото лице,
рисува го на чисто бял лист.
Тежки думи, които вдишва,
мъчат я ден и нощ.
И ето следва следващ лист,
рисува образът си в нощта,
силно наранена е нейната душа.
Кристална сълза от окото и се стича,
тъжно и е, тя вече не го обича,
в душата и празна ...
тихо е, тихо...
в тъмната стая самичка седи.
Не се владее пред страха,
...пред греха,
...пред гнева.
Кристална сълза от окото и се стича,
тъжно и е, тя вече не го обича.
Мълчаливо гледа в тавана,
тихо е, тихо...
Сърцето и цяло обрано,
празно е, празно...
Сълзите вече са две, три... безброй.
Сърцето разбито. На колко парчета ли?
Ти сам ги преброй!
Загубих доверие, вяра, любов.
Спечелих гордост, самочувствсие и живот суров.
Странна, страшна, плаха ии горчива,
малка, нежна, тъжна, грешна, но красива,
която рано или късно вятъра с крило прегръща,
и отнася на небето...
Запалва свещ с друга свещ,
моли се отново слънце да изгрее.
Рисува с пръсти неговото лице,
рисува го на чисто бял лист.
Тежки думи, които вдишва,
мъчат я ден и нощ.
И ето следва следващ лист,
рисува образът си в нощта,
силно наранена е нейната душа.
Кристална сълза от окото и се стича,
тъжно и е, тя вече не го обича,
в душата и празна ...
тихо е, тихо...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елен Ривес Todos los derechos reservados
